"Мисия Лондон"

Книгата прочетох отдавна, а филма гледах вчера. И останах очарована. Явно покрай гледането на новите български филми съм се настроила леко скептично и все очаквам неприятна изненада. Да, ама не. Филмът е добре направен и се гледа с удоволствие и много смях. Сценарият е изцяло по книгата, като във филма (по обясними причини) са подчертали сюжетната линия. Не са заложили прекалено на пародийния елемент, което е добре. И най-важното - у актьорите нямаше никакво преиграване. Защото в днешно време проблемът на българското кино не е липсата на пари или липсата на добри текстове, а именно - стремежът да изпъкнеш, да се покажеш.

Филм за българите такива, каквито сме, но без всички онези "философии" и "интелектуализми". Докато гледаш, не си задаваш въпроси и не търсиш отговори.

Много ми хареса. Много се забавлявах и смях. Вероятно бих го гледала пак.

Сатурнова дупка

Много приятелки са ми казвали, че на 30-ия си рожден ден са плакали дълго и са се чувствали глупаво, без да има явна причина. Заради това, че преминават някаква невидима граница, заради това, че вече не са в графата "млади," заради първите бръчки.

Аз не плаках. Бях в добро настроение почти до края на вечерта. Пак дълго го мислих и организирах, правих списъци - с гости и за подаръци. Надявах се, че ще е нещо изключително, защото ставам на 30 - хубава годишнина, с която се ознаменува онази възраст на жената, в която тя е осъзната, чувства се добре в тялото си, знае какво иска от живота си (е, ориентировъчно :)).

...

След седмица ще стана на 31. И все по-често изпитвам онова усещане, че много неща са безвъзвратно отминали и няма да се върнат, затова се старая да убедя себе си, че придобитото самопознание ще ми помогне да се радвам на всяка неподправеност и приятна неочакваност в живота си.

Дано.

Направи ли го веднъж,

ще го направи и втори път. Да те нарани, да ти посегне, да те обиди. Често сме склонни да извиняваме, оправдаваме и забравяме. До следващия път. А не бива да го допускаме. О, да, на следващата сутрин почти всичко е забравено и заличено, в светлината на деня нещата изглеждат по-различно и сякаш нищо не се е случило. Но още първия път, в който умишлено ти причинят болка, бягай надалеч, без да се обръщаш. Никой и нищо не си заслужава в този случай.