неделя, 9 март 2008 г.

На юг от границата, на запад от слънцето

Тук досега не съм споделяла колко обичам Мураками. Навремето да погледна към "Норвежка гора" ме накара корицата... След това нямах търпение да преведат следващата книга на български - на английски сякаш се притеснявам, че някои нюанси ще ми убягнат.
Творецът е последното ми литературно откритие. Това е петата му преведена книга - със сигурност е писана преди "Хроника на птицата с пружината" (която накара много от приятелите ми да престанат да казват, че харесват Мураками).
Какво точно ми харесва ли - историите и начинът, по който ги разказва - бавно, спокойно, но не и протяжно. Кратко, изчистено, без много метафори и епитети - така, както върви ежедневието ни - дните преминават ту много бързо, ту толкова неистово мудно; понякога се замисляме, понякога едва след месеци и години осъзнаваме какво се случва, какво чувстваме. Щипка красива измислица и нотка нереалност. Героите са все хора, движещи се в общия поток, но различни, търсещи онова незнайното, истинското, което да даде смисъл на всичко. Неизненадващ завършек, по-скоро адекватен на реалността.