неделя, 29 март 2009 г.

Two lovers

Все по-често ми се гледат съвременни любовни истории. Може би защото връзката такава, каквато си я представям, не ми се е случвала. Често някой обича повече, а другият се оставя да бъде обичан. Или пък - някой те обича, ти го харесваш, но не достатъчно, защото обичаш другиго, който нехае. Такава е историята и във въпросния филм. Главният герой е неудачник, когото обиква дъщерята на добри семейни приятели, докато той попада на съседката от горния етаж, в чиито проблеми се забърква и в която се влюбва. Предлага й да избягат от всичко и всички, но тя го отблъсва.
Малко тъжен, малко бавен, много спокоен. С Хоакин Финикс (с изключение на Гладиатор и Walk the line все играе странни роли в странни филми), Гуинет Полтроу и Винеса (не знам дали не е Ванеса) Шоу. Той както винаги е много убедителен в ролята си на странник, Гуинет открай време не я харесвам, но ролята й подхожда. Доброто момиче във филма вероятно е такова и в живота - кротко, усмихнато, не особено забележително и запомнящо се. Добър избор на режисьора.
За себе си оставих ироничния финал отворен. Смятам, че съдбата по-често ни дава онова, от което имаме нужда, а не това, което си мислим, че искаме.

неделя, 22 март 2009 г.

Няколко прости неща

Не съм еко-активист. Отдавна не съм била борец за кауза.
Обаче не държа лампите светнати, когато ме няма.
Водата не тече, докато си мия зъбите.
Изключвам повечето уреди, когато не ги ползвам.
Склонна съм да си купувам и книги от рециклирана хартия.
Не си изхвърлям боклуците на места, които не се предназначени за това. Бих изхвърляла отпадъците разделно, ако сложат съответните контейнери.
Не карам кола и се движа с обществен транспорт.
Не е никак много, нали?
И все пак това го мога и го правя. Ако повечето от нас, направят поне това...

Онзи ден попаднах на някаква реклама - обади се да ти приберат стария уред и иди в магазина да си купиш нов. А в Япония хората имали такъв бизнес - да прибират старите уреди. Не като тук - да се чудиш къде да ги денеш старите неща и най-накрая да ги оставиш до контейнерите, за да ги вдигнат циганите.
Не знам дали съществуват все още отпадъчните пунктове за хартия, но всяка седмица изхвърлям солидно количество брошури, вестници, изписани тетрадки.
Не знам защо е толкова сложно? И толкова ли не можем да проумеем, че и с тези разхищения, с тази мръсна (лишена от еко-стандарти) промишленост и незачитане на елементарни природни закони няма да стигнем далеч?!

Беднякът милионер

Културната вълна явно ме е заляла и не мога да се отърся цял месец март и пиша само за книги и филми. Трудно ми е да кажа, че харесвам филмите на Дани Бойл. Но този ми допадна. Не като за чак толкова много Оскар-и, но там е ясно, че като нарочат някой филм... На фона на "Четецът" и "Пътят на промените" филмът определено си заслужава, нищо, че въпросът за 20-те милиона беше крайно тъп.
Историята е ясна - индийски бедняк случайно попада в състезанието "Who wants to be a millionaire," но малко преди да го спечели, го пращат в полицията - да изясни как така някакъв си прошляк знае отговорите. И той разказва своята история. Младежът е добре избран - абсолютен мухльо (само девойката е твърде хубава), брат му има подходящо "улично" излъчване, а водещият на състезанието е адски добро попадение - мазен, гаден, гнусен тип (Ники Кънчев да го гледа непременно). Момченцата бяха страхотни, а сцената със скачането в нужника с фекалии - уникална. (Явно такива "дълбинни" скокове му допадат на Бойл).
Малко ми е странно, че не се възторгнах от happy end-a, но какво пък - следващия път.

Дзифт

Не знаех какво значи "дзифт," преди да гледам филма. Хубава, звучна дума.
Не вярвах, че филмът ще ми хареса. Черен български филм...
Обаче да, много ми хареса. Сюжетът простичък - младеж загубва правия път, попада невинен в затвора, не става човек, но мисълта за Нея го крепи. Излиза на свобода, измъчват го зверски, за да издаде тайната, но той успява да избяга, да я намери, да преспят с нея като за последно и да се окаже, че тя го е лъгала през цялото време. Кратичка и простичка история. Има някаква заигравка с богомолка и молец.
Обаче да - няма преиграване, нито тонове сложна интелектуална мисъл. Само черно-бял екран, близки планове, доста бой - всичко както си му е редът.
Много добре направен филм.

четвъртък, 12 март 2009 г.

18% сиво

Явно тази вечер ще е вечерта, в която критикувам. Много и настървено.
Препоръчаха ми книгата - при това приятелка, която има доста строг подход към литературните четива. Е, и това не е моята книга. О, да. Лесно се чете. Набързо, между другото, както се казва. Аз аналог с "По пътя" на Керуак не направих по простата причина, че Керуак изобщо не е мой тип автор и философията му ми е изключително чужда.
Вярно е, че обичам нещата да се казват просто и ясничко, но не и съвсем без стил и изразни средства. Все пак това е художествена литература. Авторът може и да има въображение, но не може да пише.
Можете да прочетете, докато пътувате нанякъде, защото за идващите дни метеорологичната прогноза е неблагоприятна и докато дъждът вали, няма да има какво да гледате през прозореца.

Revolutionary Road

Пак за филм ще пиша. Завръщане след кратко отсъствие. Но без фанфари. Кротичко, леко, почти заспало. Какъвто е и филмът - Пътят на промените. С Кейт и Лео. Същите, които накараха много народ да се разчувства, разплаче ... Сега са успели, известни и ... пълна скръб. Който каквото ще да казва. Не ми хареса филмът. О, да, много точно е показано как живеят средностатистическите семейства, но тя беше студена, отегчена и дръпната, а той го раздаваше твърде момчешки. И ако това е знаменитата им игра, то тя не струваше. Не ме затрогнаха, не ме направиха съпричастна. Нищо.
Може да се гледа - от любопитство. Но в никакъв случай, ако сте уморени и ви се спи.