си го обичам от малка. Може би защото само там съм ходила като голяма. И защото е някак градско - все едно не си на море и наоколо кипи живот, хората щъкат - ходят на работа, вълнуват се, ядосват се, уморени и изнервени са, докато ти - ти отиваш към плажа, пиеш коктейл или просто се разхождаш.
Времето мина бързо - тъкмо взе да ми харесва и трябваше да се връщам обратно. Тъкмо посвикнах със силните слънчеви лъчи и усещането за изтичащ пясък под краката си. Тъкмо се размечтах, гледайки как вълните се разбиват на брега.
Но онези неприятни неща, които казват и пишат за почивката на море в България, са верни. Няма обучен персонал и адекватно отношение, няма добра организация на работа и внимателно обслужване, няма указателни табелки и знаци, но пък има много безумни сергийки и сергийчици, както и недовършени строежи. Има много чужденци, но не съм сигурна каква част от тях ще повторят упражнението догодина.
И все пак ... това си е моето море - такова, каквото го помня от години. Бих отишла пак още утре. За малко, за много ... и по- на юг...
Не съм ходила на юг, но ми се иска да отида в Бургас и да разбера кой е прав и кой крив в тази пуста вражда между варненци и бургазлии :), защото за всеки един от тях неговият град е по-красив.
Страх ме е от бетонната джунгла, за която всички говорят, затова категорично няма да ходя в Слънчев бряг, може би няма да ида в Несебър, но бих поостанала ден-два в Созопол. Защото ще е различно, ще ми припомни какво е било и колко бързо се променя всичко.
