Все по-често ми се гледат съвременни любовни истории. Може би защото връзката такава, каквато си я представям, не ми се е случвала. Често някой обича повече, а другият се оставя да бъде обичан. Или пък - някой те обича, ти го харесваш, но не достатъчно, защото обичаш другиго, който нехае. Такава е историята и във въпросния филм. Главният герой е неудачник, когото обиква дъщерята на добри семейни приятели, докато той попада на съседката от горния етаж, в чиито проблеми се забърква и в която се влюбва. Предлага й да избягат от всичко и всички, но тя го отблъсва.
Малко тъжен, малко бавен, много спокоен. С Хоакин Финикс (с изключение на Гладиатор и Walk the line все играе странни роли в странни филми), Гуинет Полтроу и Винеса (не знам дали не е Ванеса) Шоу. Той както винаги е много убедителен в ролята си на странник, Гуинет открай време не я харесвам, но ролята й подхожда. Доброто момиче във филма вероятно е такова и в живота - кротко, усмихнато, не особено забележително и запомнящо се. Добър избор на режисьора.
За себе си оставих ироничния финал отворен. Смятам, че съдбата по-често ни дава онова, от което имаме нужда, а не това, което си мислим, че искаме.
