Нямам

планове за 31-и. За пръв път от много време насам. И дори не съм се притеснила заради това. Каквото дойде, а ако ли не - какъвто си го направя ще е празникът. Нямам резервация за лъскав и претенциозен клуб, не съм организирала приятелките - този път всеки се спасява сам. Хрумвало ли ви е, че може да си прекарате отлично, като редите красив пъзел от онези, с много парчета?! Ще си приготвите любими лакомства, ще си пускате музика или филми по свой избор, всички късмети от баницата ще са за вас ...

Трябва ли му на човек тълпа, за да посрещне добре идващата година? Кое отличава 31-и от която и да е друга дата в текущата година - ясно е, че нито един от дните няма да се повтори. Само на един ден ли в годината правим равносметките, възлагаме надеждите и кроим плановете?!

Както би казал Карлсон: "Суета, това е суета."

Дни на самота

Интересна книга. Внесе глътка свежест или по-скоро груба нотка вулгарност в изморителното ми ежедневие. Авторката Елена Феранте разказва с много добър усет за чувствата и усещанията на съпруга, изоставена от мъжа си заради по-млада жена, и описва правдиво неразбирането, гнева и отчаянието й. Историята завършва добре, но някак ненатрапчиво и леко, не и захаросано. Има момент на прекаляване с неумението на героинята да се справи с ежедневните задачи и да запомни как е минал денят й, но в художествената литература са позволени много неща. Историята върви по-скоро гладко.

Най-впечатляващ е езикът. Когато говорят за отношенията и поведението в леглото, жените обикновено са уклончиви и търсят евфемизми, докато в тази книга всичко е казано откровено, понякога и доста натуралистично.

Law Abiding Citizen

Неделният следобед е идеалното време за гледане на тъпи филми. Но не и толкова тъпи, колкото този. На български е преведен като "Смъртоносен противник." Само не разбрах Джейми Фокс какво прави там - закъсал е за джобни вероятно.

Филмът нито развлича, нито навежда на размисли; не е скоростен екшън, няма ефекти. Чудя се защо въобще са си направили труда да снимат подобен филм.