Студеничко е

навън. А на мен ми е топло отвътре :)

Особено ...

След три часа блогът ми ще стане на 3 години. За малко да пропусна рождения му ден. Исках да напиша хубава статия, която да допадне на малкото приятели, които го четат. Но не намирам подходящите думи.

В отпуск съм, защото от две седмици се опитвам да се преборя с досаден ларингит. И се оплаквам, и мрънкам. А до мен цяла седмица стои жена, преминала две операции на рак на гърдата, химиотерапии, гълтане на лекарства и явяване на ежемесечни изследвания и прегледи. Стои и плаче, защото резултатите й от последните няколко месеца не са добри. А уж всичко бе минало...

Опитвам се да я убедя, че не бива да се тревожи, защото никой от нищо не е застрахован и все някога всички ще умрем; повтарям й, че всъщност един увеличен показател може да не значи непременно връщане на болестта; карам я да се отърси и успокои поне докато не говори с лекаря - какво и защо може да се е получило.

Казват, че ако реша, умея да убеждавам. Но днес не мога да направя нищо - какво можеш да кажеш на човек, който през живота си не е направил нищо лошо, не е нагрубил някого, живял е скромно, работил е, отгледал е детето си, грижи се за по-възрастните си роднини и непрекъснато се тревожи, че ако пак се разболее, ще е в тежест на близките си.

Какво можеш да кажеш на такъв човек - нищо. Не всички са спокойни, уравновесени и борбени. И, да, лесно е, когато гледаш отстрани.

Не знам - не ми се иска да звуча песимистично, но не ми се пишат и витиевати фрази с глупаво-приповдигнат тон.

Нямам подходяща реплика. Иска ми се да кажа, че трябва да се живее днес, тук и сега, но ако днес си неразумен, ще имаш ли утре?! А ако днес не облечем новите си дрехи, дали няма утре да ни погребат с тях ...

Спрях да говоря. Малко ще помълча. Надявам се, че утре, когато е по-светло, ще намеря подходящите думи.

Честит рожден ден, мой блог ...

Искам да ти пожелая в теб да пиша само хубави, умни и обнадеждаващи неща, защото малко или много с теб растем заедно. И се надявам, че не съм онова момиче с уплашените очи ...

2011-та

Тази година не си пожелах нищо в 00 часа на 31-и, бях заета да водя дунавско хоро в механата. Бях спокойна и щастлива, нямах време за тъжни мисли и равносметки. И не знам откъде тази увереност, но смятам, че 2011-та ще е по-ласкава, по-щедра и по-благосклонна към нас, а каквото не ни донесе, ние ще потърсим сами.

Никога, никъде, никой - Нийл Геймън

Бях забравила що е то фентъзи, но вчера пътувах с автобус 5 часа и имах нужда от нещо интересно, ненатоварващо, с което да убия времето. И успях да го постигна с въпросната книга. Докато я четеш, те увлича, но след като я затвориш, трудно ще разкажеш в подробности за какво става дума, тъй като няма смисъл да я помниш :)

Но беше приятно бягство назад към детството и нямам угризения.

Прииска ми се да бях дочела всички книги от поредицата за "Тъмната кула" на Стивън Кинг.

Wasted sunsets

The day is gone when the angels come to stay
And all the silent whispers will be blown away
And lying in the corner a pair of high heel shoes
Hanging on the wall gold and silver for the blues.

One too many wasted sunsets, one too many for the road
And after dark the door is always open
Hoping someone else to show...

http://http://www.youtube.com/watch?v=2nAb9CfR8pE