Не става дума за Бийтълс, каквато и революция да са предизвикали в музиката, не ги харесвам чак толкова. Пиша за едноименния филм с Пиърс Броснан, който гледах току що. Идеален за кроткия неделен следобед, ако си сама или с приятелки. Нямам илюзии, че голям брой мъже ще го изгледат докрай и ще го харесат. Не е и нужно. Хората са различни, всеки може да гледа и харесва каквото си иска. Но е неизбежно покрай стресиращото ежедневие да не търсим кратко бягство в красотата на живописна и крайно лежерна Италия, например...Поканени на сватбата на децата си, Ида и Патрик се откриват внезапно. Тя е болна от рак, неговата жена е загинала нелепо преди години... Тривиален сюжет, вероятно възможен или пък не. По-скоро не. Но и той, и тя са красиви въпреки бръчиците около очите и посребрените коси. Разбира се, на фона на красивото имение се случват и абсурдни драми, но това всъщност внася нужната нотка, за да не е твърде блудкав филмът. Няма подтекст и свръхинтелектуални внушения, няма изключителност и реплики, които да се запомнят, само простичката истина, че "всичко от което се нуждаеш, е любов."
Непременно го запишете за майка си :)
