На детайлите от пътуването с кола от София до Вроцлав и преминаването на няколко граници ще се спра в пътепис специално за Стойчо и неговия сайт. Затова директно започвам от града - най-топлият полски град, четвърти по големина в Полша, с около 700 000 жители и още известно количесто в околността, категорично не най-туристическият, единият от двата града, които ще бъдат столица на културата през 2016-та. Представете си София такава, каквото би била, ако половината население на България не бе принудено да търси там препитание. Сравнението със София няма как да бъде избегнато, а и първият ми, леко недоверчив поглед към града откри точно това - прилика. Усещане за соц, което имах може би в Букурещ, но не и в Прага, Будапеща или Братислава. Павета, тук там сиви или недовършени сгради, хора с тъмни дрехи... И дотук. След това забелязваш ясната маркировка по улиците, знаците, работещите светофари, светлините и спокойствието - движение и интензивност има, клаксони и крясъци - не. После виждаш, че дори и сивите сгради са в добро състояние, цветовете са съобразени, дограмите са сходни, драсканиците не са кой знае колко, има красиви графити. На някои улици има обособени участъци за паркиране на коли, тротоарите са свободни от коли и достъпни за пешеходци, има велоалеи. И тук някои улици леко криволичат :)
Бързо намираме това, което търсим - апартамент в широкия център. Сравнително тиха улица, голям блок, входът - чист. Вътрешен двор с детско кътче. Беше зима и с влизането ми направи впечатление, че е топло. В апартамента също беше така, ако и да не бяха пускали парното известно време.
Организацията за изхвърлянето на боклука ме впечатлява навсякъде, където отида. Има контейнери за бяло и цветно стъкло, за хартия, за пластмаса и за други боклуци, които не се рециклират. Повечето кооперации имат обособено за контейнери помещение, което се заключва, или нещо като къщичка без врата отстрани на блока. Не е мръсно, няма разхвърляни боклуци, събира се редовно. Няма улични кучета, които да обръщат кофите и да изсипват всичко насред улицата. За малките спретнати околоблокови пространства е по-добре да не отварям дума - има ги, поддържат се дори и да не са засадени цветя, а просто трева. Чисто е - не че няма паднали листа, тук таме фасове, но като цяло впечатлението е добро.
Няколко дни бяха достатъчни за ориентация и аклиматизация - градският транспорт се състои от трамваи и автобуси, редовни, повечето - сравнително нови. Спирките са ясно обозначени, повечето имат електронни табла (и работят), има пълно описание на маршрутите по трасето, както и разписание. Билети се купуват или от автомат на спирката - с монети, банкноти или карта, или от превозното средство - само с карта. Валидираш билета вътре, има електронни устройства. Можеш да си вземеш билет за едно пътуване или билет за определено време (с него можеш да сменяш няколко превозни средства) срещу 3 злоти - за по-лесно превръщане в български пари делите на две. Имената на спирките се съобщават и изписват на табла. Изписва се и подсещане, че трябва да си валидираш билета, както и коя дата и какъв ден е, кои празнуват имен ден... Да, тук повече честват именните си дни отколкото рождените. Може би заради това, че са доста религиозни, много хора се кръщават с име от католическия календар.
Градът е красив и подреден, има табелки навсякъде, включително и за обектите от пътеводителите. Историята му е интересна, но сега ще отбележа само, че е бил доста разрушен след втората световна война, след което го възстановяват... И тук е било комунизъм, ама .... малко по-друг.
Магазините са като в София - има големи хипермаркети като Карфур, Теско и Кауфланд, много магазини на Лидл и местната верига от този тип - Бедронка (калинка), както и квартални магазинчета и магазинчета в блока. Ние тук имаме два по-големи и две по-малки магазинчета, малка пицарийка и дюнерджийница, както и "плод и зеленчук".
Отделно четири мола, доста големи, с кина, няколко театъра, опера, филхармония, доста книжарници, макар и не съвсем от типа - влез, пийни кафе и почети, докато си избереш нещо (има и такива, но за тях другия път).
Има университет, най-различни школи и много, много студенти.
Местният футболен отбор се казва Шльонск, има разкошен стадион в единия край на града. По улиците доста хора бягат за здраве - с екип или без, сутрин или вечер. Аквапаркът е голям - със саунариум, масажи, рекреационен и басейн за плуване, външни и вътрешни пързалки, фитнес, пясък, шезлонги и игрище за волейбол за през лятото... Измислено, направено, подредено, пази се, хората спазват правилата... Е, в сауната мъжете са най-вече голи, но аз без очила не виждам особено добре :)
Хората ... са доста целеустремени. Не бързат особено, но категорично знаят накъде са тръгнали и вървят. Няма да те блъснат, докато се разминавате, но няма и отстъпят настрани.
Градът сякаш не е голям, но е активен. Усеща се, че хората са ангажирани с него, стараят се. Не е идеално, но и тук, както на много други места, няма как да не се запиташ: Как го правят? Защо в България не е така?
И преди да ви оставя за тази вечер, ще спомена за светофарите. Държат червено поне 3-4 пъти по-дълго отколкото където и да е другаде. Особено за несвикналите е доста дразнещо. Явно се дава предимство на колите, за да не стават задръствания. Хората си го знаят. И рядко се случва някой да не издържи и да пресече нерегламентирано.
