Няколко дни преди да напусна работа, обмислях кратък имейл до колегите, с който да им кажа довиждане, тъй като голяма част от тях работят в клонове и офиси извън София. Така се случи, че последният ми работен ден бе 13 юни, петък. Извън всички фаталности или точно заради тях няколко неща се объркаха, полетът, с който официално емигрирах, беше на другия ден, вкъщи - багажи, в главата ми - празно. Бях недоспала, уморена, опитваща се да вместя всичко, да не забравя нищо. И все пак седнах пред компютъра, помнеща първото подготвено изречение, когато видях, че вече нямам достъп до служебната поща - аз напусках, но за колегите правилата продължаваха да важат, просто реагираха твърде бързо ;). И си казах:"Ок, явно не е трябвало да пиша нищо, пък и кой ли толкова се интересува. От утре ме няма и колегите ще поемат нещата." Но нещо ме гложди и реших, че мога да кажа довиждане- то си тук, а после - да им пратя линка :)
Колеги, днес е последният ми работен ден тук. Повече от десет години минаха - сравнително бързо, особено някои. Когато е на 20, човек има други представи за времето. С повечето от вас съм работила пряко и е било и лесно, и трудно, и сговорчиво, и на висок тон. Несъмнено се е дължало колкото на вас, толкова и на мен. Смея да твърдя, че за тези години поизраснах, усвоих нови знания, придобих опит и полезни умения. Постарах се да подчертая добрите и да туширам неподходящите за офиса навици. Това се дължи повече на мен, но без съмнение и на вас. За което съм благодарна. Припомняйки си случки и сцени, си давам сметка, че винаги съм имала високи изисквания и съм ги предявявала. Имало е моменти на неразбиране и дори разочарование, което е рефлектирало върху вас. Моля да ме извините, че не съм успявала всеки път да улуча верния тон. Иска ми се да вярвам, че много повече са нещата, които сме успявали да постигнем заедно и като махнем лошото, ще остане само хубавото:)
Казвам довиждане, защото пак ще се видим - на улицата, във фейсбук или скайп, когато минавам през офиса като клиент, ако не ме чакате като колега ;). Ако не сте ми сърдити, че не ви казах това по-рано, имам и молба към вас, дори няколко:
- не стойте на едно място, движете се, търсете, ровете, развивайте се - ще има полезен ефект за вас и останалите;
- питайте преди, а не след - много неприятности могат да се избегнат, а побеляването на косите да се забави;
- работете заедно - човек прекарва с колеги по-голямата част от времето си - не е нужно да ставате първи приятели, но приятната и вдъхновяваща атмосфера води до много по-добри резултати;
- ако сте недоспал или сърдит за нещо и ви се крещи, направете го - в тоалетната пред огледалото, там има салфетки и кошче за отпадъци; каквото и да се е случило, крясъците и обидите не връщат времето назад;
- ако се уморите или обезсърчите, спрете работа, погледнете през прозореца и си припомнете нещо смешно, красиво. Усмихнете се, не е чак толкова зле. Има начин - само трябва да го намерите;
- не бъдете злопаметни - в повечето случаи неприятните ситуации се дължат на недобра преценка, на първична реакция, но твърде рядко на злонамереност.
И последно, носете си новите дрехи.
