За полските ...

език - полският е много мелодичен и труден дори и за нас. Не толкова заради 7-те падежа и различните окончания в зависимост от основата на съществителното (мека или твърда), по-скоро заради някои струпвания на повечко ж-ш-ч-щ в една дума. В същото време имат много думи, които са почти или същите като нашите, в спреженията и времената на глаголите също има близост до българския. И досега рядко съм се натъквала на твърде дълги думи, каквито има много в немския. Имат например "роджина" - "семейство", "час" - "време," "място" - "град"... Мен ме затрудняват глаголите от свършен и несвършен вид, тъй като често разликата е в една буква. Що-годе можеш да се разбереш на английски с по-младите хора и с повечко вслушване и знаци и ръкомахане с останалите. Малко неприятно беше, когато чиновничката в общината, която беше на гишето за обслужване на граждани от ЕС, не говореше английски. Всъщност и тези на гишето за хора от страни извън ЕС също не говореха. Но пък формулярите ги има в интернет и имат обяснения на английски и френски, ако и да трябва да попълваш на полски. 

Храна. Не е ужасна. Някои неща са дори вкусни, но като цяло се оказва, че храната на Балканския полуостров е доста по-интригуваща. И, не, няма да влизам в спорове за това чия е мусаката, с печена или сурова чушка се прави шопската салата, кога се е появило ястието имамбаялдъ по българските земи, но със сигурност храната в България е доста по-разнообразна. Тук ги признавам с две ръце за супите (макар че за мой срам още не съм опитвала известната журек). Гъсти, подправени, вкусни. Несъмнено. Иначе - бигоса (кисело зеле с наденица), голомбките (има носовка при изписването - сърмички, гарнирани с доматен сос, но изобщо не приличащи на нашите)... не стават. Пирогите - тези с месо - са приятни за хората, които обичат тестени изделия и паста. Но колкото и опции да има за пълнежа (включително ягоди), няма как да ги ядеш всеки ден. Общо взето, храненето в ресторант е сравнително скъпо (особено ако има и алкохол), а не е кой знае какво в повечето случаи, затова пробвах мексикански, индийски, а вчера - и грузински. Доста приятни бяха всички. Категорично най-хубавото индийско досега съм яла в Цюрих. 

Иначе - в магазина можеш да си напазаруваш доста качествени неща на цени като българските (някои и по-ниски), при положение че минималната работна заплата тук е 1600 злоти (ако не са я вдигнали, имат такива стъпала ежегодно), за по-лесно обръщане в левове, делете на две. Алкохолът и кафето категорично са по-скъпи, вероятно и цигарите, но не пуша и не съм сравнявала. 

Сладкишите са малко странни. Не достатъчно сладки за мен, с твърде много сметана, а шоколадът, който използват за поливка и гарниране, е, меко казано, безвкусен. Хапваме чат-пат сирник (нещо като чийз кейк, ама не съвсем), полски шоколад (рядко, макар че има силни местни производители). Сладоледът обаче компенсира. Има го във всякакви варианти и наистина се яде по всяко време на годината. 

Хора ... не познавам отблизо местните. Възпитани са и търпеливи в някои отношения, но ще се блъснат в теб, вместо да се отместят, докато се разминавате по улицата. Ако ги попиташ или помолиш нещо, малко неохотно, но ще отвърнат и помогнат. Но да проявят инициатива и да подходят те към теб... По-скоро не. Наистина в това отношение в България е по-различно. Там сме много по-отворени към хората и по-дружелюбни. Гостоприемството в смисъла на това да те поканят вкъщи... по-скоро тук, както и в много други държави, е възприето (за по-лесно може би) хората да се срещат навън. Силно религиозни. И се женят млади... това последното не е моя реплика, но сякаш е вярна. За следващия път мога да потърся статистика.

Вроцлав по-отблизо

Време е да продължим разказа за града на джуджетата.
Красив е и уютен, много. Ако отидеш на най-популярното място тук, Rynek, ще помислиш, че някак извън законите на физиката си успял да попаднеш в красива пощенска картичка. Е, в момента пренареждат паветата от едната страна, но чарът на този квадратен площад не се губи. Особено като си дадеш сметка, че градът е бил жестоко разрушен по време на Втората световна война, след което се го изграждали наново. Името му през годините се е сменяло много пъти, бил е столица на Силезия, после преминава към Бохемия, след това - немско, а след Втората световна война е даден на Полша. Това обяснява и присъствието на много немски туристи тук - много от тях се връщат към корени и роднини. Личи си, че са били под немско, много си личи. Улици, транспорт, сгради, маниери. За маниерите е леко странно - поляците са доста самоуверени и напористи, държат се леко надменно, но бих казала, че няма на какво толкова отгоре. На пръв поглед картинката е страхотна, но като поостанеш, виждаш и някои не толкова лицеприятни неща - като пияниците и клошарите, многото добре облечени просещи момчета и момичета, изхвърлените опаковки и непочистените кучешки следи. Но хората продължават с усилията за подобряването на градската среда и условията на живот, заради което ги адмирирам. За времето, в което съм тук, видях поправки, ремонти, пускане в експлоатация на нови сгради. Всеки ден някъде някой нещо работи и оправя. С мисъл - да е красиво и да се впише.
Няма как да не вметна, че до момента климатът ни поднася приятна изненада - след всичко чуто за полските зими (факт, че Вроцлав е доста на юг) сняг тази зима имаше два пъти за по половин ден. Често има слънце, а лятото е по-скоро прохладно, отколкото горещо (да се има предвид и моята зиморничавост). Та, на фона на снежните Балкани уикендът тук беше слънчев и топъл - 15-20 градуса.
Също толкова приятна е и близостта на града до други европейски столици - Берлин, Виена, Прага. Добрата влакова система, както и летището на десетина километра създават условия да стигнете бързо и комфортно до доста държави в Европа. Изключая нашенските ... Макар че ако човек реши да си направи разходка из соц държавите и си предвиди време, може да си организира страхотно прибиране до България с кола, както правим ние - Чехия, Словакия, Унгария, Сърбия...
С една дума, на първи и втори прочит - градът ми допада. Има си свои местенца, лъкатушещи улички, река и пясъчен остров... Още не съм посетила нито един музей или театър (има доста и от двете), както и не успях да вляза в Зоологическата градина (идея си нямате колко хора имаше на касите един неделен следобед... около 150), но пък фонтанът с неговото музикално-светлинно шоу, Японската градина...Ще разказвам още по-нататък. Току виж съм стигнала и до спортно шоу на страхотния стадион. Ще има и снимки.