Риболов в пустинята

е изключително приятен филм. Подобно на "Love actually" и "Notting Hill" романтичната история се съчетава със свежи и непринудени реплики. Емили Блънт и Юън Макгрегър си партнират много добре. Кристин Скот Томас е на мястото си, както винаги, в ролята на шеф на пресслужбата на британския премиер. 

Подходящ за съботен или неделен следобед или за първа среща :)

Лора от сутрин до вечер...

Филмът се оказа пълно безумие. Миленита е с изключително свежо излъчване, но очите и зъбите й бляскат твърде много. Беше си на мястото в "Под прикритие," но в този филм изобщо не играе. Но по-скоро вината е на режисьора.

Толкова много хора наоколо,

а няма ни един... човек...

Мураками - отново - След мръкване

След "Преследване на дивата овца" леко се обезкуражих и отчаях - твърде мистично, твърде фантасмагористично, твърде ... далечно от мен. "След мръкване" подобно на " На юг от границата, на запад от слънцето" е кротка и блага. Ирреалността е въведена ненатрапчиво и съзнанието ни не я отхвърля. Диалогът на момичето и момчето - бегли познати, върви гладко и убедително. 

Това да.

"Ревизор" на Мариус Куркински в Народния театър

Без да съм чела литературния текст и с лек скептицизъм, позволих на приятелки да ме заведат на постановката. В последния момент си купихме билети за прекрасни места - партер, пети ред, точно по средата, а салонът беше абсолютно пълен. 

Пищна постановка, с много и раздаващи се актьори, леко дълга и с мъничко преиграване. Някои сцени бяха абсолютно излишни и твърде "артистични," "блещенето и идиотията" на съпругата и дъщерята на градоначалника ми дойдоха в повече, но като цяло мога да кажа - премерено и добре направено.

Мариус Куркински като изпълнител беше на висота, харесах и Юлиян Вергов и Леонид Йовчев, не мога да кажа същото за Владимир Карамазов, Рени Врангова и Александра Василева.

Все пак оценката ми е силно положителна :) Не знам доколко 27-годишният създател на творбата би я приел в този театрален костюм, но вероятно идеята е била същата да се адаптира и осъвремени, за да може да се възприеме от повече хора.

Когато

майка ми ме подсеща по телефона, че наближада денят за прошка, аз я питам ще ми се обади ли да поиска такава. и тя се смее: " аз на теб ли... за всичките ми бръчки и бели коси"...
Така е. Аз прошка не съм й искала. Защото ми е близка, а най-близките ние нараняваме и после ни досрамява да признаем, че така е било по-лесно. Нараняваме ги и трудно прощаваме.
...
Гледам "Сблъсъци" - красив, жесток и правдив филм за (не)съвпаденията наоколо. За нас и вас, за камъчето, което обръща колата...

Простете ми за това, че искам да съм някой и да оставя следа; за това, че понякога прекалявам с иронията, остротите, мненията и съветите си; за моментите, в които забравям, че сме хора, грешим и сме тук за малко...

Простено да ви е...

Keшбол

За художествения превод на някои заглавия от кино афиша няма смисъл да отварям дума. След като в киното се оказа, че по технически причини не можем да гледаме "Мъже, които мразеха жени," напосоки взехме билети за "Кешбол." В залата влязох с леко свито сърце, но филмът се оказа лежерен и много приятен. Американски филм, но много премерен. И макар да не харесвам и разбирам бейзбола, се насладих на играта на Брад Пит и на Джона Хил. На моменти на екрана ми се привиждаше Робърт Редфорд - човек не може да избяга от всички клишета, но заслужените аплодисменти си остават за остарелия и може би помъдрелия Брад.
Оставаме себе си или се продаваме - има ли друг вариант?