трябваше да гледам Прозорец към небето - пак в Народния театър. С няколко приятелки. Обаче някой от артистите се разболял. И не гледахме постановка.
След дълго чудене отидохме в Мотто. Явно не бива да ходите там, освен ако не сте млад човек, който не е наясно със себе си, живота си и професионалното си призвание, но пък знае, че иска да работи за много пари и харчи с лека ръка дадените му от мама и тати, жена на възраст, която "обича да е в крак с актуалните неща" или пък мъж от компанията, на когото му е все тая, стига да е нещо "по-така." Не че има огромно значение. Просто се зачудих какво толкова му харесват - големичък хамбар, с неудобни столове (но пък са широки и можеш да си закачиш чантата на облегалката, щото закачалките са малко на брой и заети) и "по модерному" с леко натрапващи се тръби на тавана с голям диаметър, по които тече/преминава неясно за мен какво. Музиката не се чува, но пък глъчката те кара да крещиш, за да могат да те чуят.
Храната ... е непривична. Не че печените пилешки гърди с шарен ориз и ябълки не ми харесаха, но човек очаква, че освен шопската салата ще има и друго ястие, което да му говори нещо (о, салатата табуле я изключвам, защото мразя зелени работи). За палачинки нямах място, може би е трябвало да наблегна на тях. Black russian-a, който пих, биваше на първите 3 глътки, после вече не можех да различа какво е излято в купичката с лед.
Но може би не бива да ме четете - на много хора очевидно им допада подобна липса на уют - заведението беше пълно.
По този повод се сещам за двама мои познати - единият веднъж поиска да хапне пържола някъде в района около Невски, а му бе направило впечатление, че наоколо има само пицарии; а другият ми обясняваше колко е интересно, че в София имало толкова малко чуждоземни ресторанти, докато из други големи градове в странство било пълно с най-различни иностранни кулинарни изкушения. Първият заведохме в Енотека Уно (в крайна сметка заваля сняг), а на втория казах: "Мммм, то си има най-различни ресторанти." Въпрос на вкус.
Аз явно не съм дорасла за гурме културата (макар че преди време пилешко месо в някакъв портокалов сок и бейби царевички ми се стори доста вкусно) или пък за залитането по т. нар. здравословен начин на живот, щото не обичам треволяци и съставки, чиито наименования не мога да произнеса, обичам месо и макар да съм склонна да експериментирам, определено не си падам по "изгъзици."
Обаче обичам да си рисувам по книжните салфетки, на които ти сервират (както правят в харесваното от мен Before & After), и написах комикс за Мотто, макар да не оставих координати, ако решат да ми подарят обещаната вечеря за двама.
Няма коментари:
Публикуване на коментар