не че съм посветила предишните теми на въпросното щастие, на търсенето и намирането му, на пътя към него или на точната дефиниция. За пореден път ми направи впечатление, че в сайтовете, които чета, всяка втора тема е свързана с щастието. Толкова ли е важно то?! Или пък повечето хора са нещастни и говорят за онова, което нямат, и за което мечтаят...
Да си щастлив състояние на духа ли е, умение да цениш мига или пък просто трябва за нещо да мрънкаш, нещо да гониш...
И ми попадна цитат на Тери Пратчет - щастието било Топла супа Удобно легло Мека Тоалетна Хартия...
Не съм чела всичко от Света на диска, но пък открай време историйките за вещиците ме привличат. И все се сещам за чуденето на Баба Вихронрав - дали да дадеш на хората онова, което искат, или онова, от което имат нужда. Тези неща не би ли трябвало да съвпадат или е истина, че човек все иска ли, иска нещо, без да цени онова, което държи в ръцете си.
Малко прекалено е да задавам въпроса, ако знаехте, че скоро няма да ви има, какво бихте направили. Защото леко притеснена, пиша и си мисля, че в този момент съм толкова уморена, че ми е трудно да дефинирам желание извън това "просто да се наспя."
Няма коментари:
Публикуване на коментар