четвъртък, 26 юни 2008 г.

Моите боровинкови нощи

Вероятно е излишно да споделям мнението си за филма - всеки преценява за себе си. И все пак - красив филм, ту нежен, ту малко груб, с онзи особен ефект на снимане - първо леко размазано - намек, подсказка, задявка, след това всичко вече е на фокус. С една дума - разкошен.
За Джъд Лоу няма да говоря. Харесах го още, когато беше шантав фотограф, улавящ последното дихание на човек в онзи филм с Том Ханкс - Път към отмъщение или нещо такова. Не му обърнах много внимание в Изкуствен интелект при първото гледане на филма. Влюбвах се в него всеки път, когато гледах Ваканцията. Заради него гледах Взлом. Няма да говоря за Джъд Лоу - страхотен е.
А боровинки не харесвам особено, да не кажа хич. И паят не е от любимите ми сладкиши.
Обаче филмът е хубав - защото разказва история, която е малко невероятна, но все пак може да се случи. Кара ни да се замислим от какво имаме нужда и за какво се борим - от въздух и пространство край себе си, от приятел, на когото да се довериш, от мечти, които да преследваме, или от връзка, която да ни стопли в студената вечер...
Приятно гледане.

1 коментар:

Unknown каза...

Не съм гледал Боровинковите нощи. Но ако харесваш Джъд Лоу, гледай Sleuth. И заради Лоу, и заради Майкъл Кейн.