Вчера открих Киномания 2008. Малко се подразних, защото заглавията са доста, а времето, в което можеш да ги гледаш - оскъдно. Харесала съм някои неща, пък да видим.
Случайно избрах "Развален английски" - нито името ми говореше нещо, нито актьорите. Обаче звучеше добре като филм за неделния следобед, особено за човек като мен, който напоследък се чувства неспокоен, объркан, незнаещ накъде да поеме. Казано накратко, тя е нормална, средностатистическа жена без връзка. Времето минава, инцидентните преспивания не носят удовлетворение, а от злоупотребата с алкохола често боли глава. Точно когато не очаква, й се случва нещо красиво, спонтанно и истинско. Няма да разказвам цялата история.
Хубавото е, че филмът все едно го е правил европеец. Имаше близки планове, позите бяха непринудени, а репликите - уместни, неразточителни и изпълнени със здрав разум. Определено бях изненадана. Тънка е играта на думи, откъдето е и заглавието. Не знам защо ми идва да го сравня с филма на София Копола -Изгубени в превода, макар че повечето хора може би ще го усетят леко ала Амели Пулен. И все пак - тук романтиката бе възможна и се случваше, без да е необходимо изключително развито въображение.
Не знам дали щастието е в това да имаш връзка, но самотата често пречи да се почувстваш щастлив. А в днешно време повечето хора са самотни. Да се общува е трудно - няма време, няма подходящи хора, всички са дотолкова стремглаво устремени да правят пари и да грабят от т. нар. "удоволствия," че ... Трудно е. Почти невъзможно. А ние допълнително усложняваме нещата, като не си вярваме, не сме спонтанни и открити.
1 коментар:
Мдам, да се общува е трудно тъй като основния канал за комуникация се пренасочи към онлайн режима.
Публикуване на коментар