Много исках да го гледам този филм и когато най-накрая го гледах, по-скоро не ми хареса.
Вкратце - той е малък, тя - голяма. Обичат се, спят заедно, докато един ден тя изчезва от живота му без бележка или "сбогом," за да се появи внезапно като обвиняема в убийството на много евреи в концлагер. Осъдена на много години затвор, тя се научава да чете с помощта на записите, в които той й чете книгите, изучавани в училище.
Бавен е, а и Ралф Файнс освен да гледа уж тъжно, май с друго не може да впечатли. За разлика от Кейт Уинслет и младежа, чието име ме мързи да търся в момента.
В днешно време всички знаем как да постъпваме, кое е правилно, кое не е и сме много сигурни в чувствата и изборите си. И някак отгоре гледаме на онова време, в което хора са участвали, работили за СС и са правили неща, от които ни настръхват косите. Само че отстрани е много лесно да съдиш. С което не искам да оправдая или реабилитирам някого, а само да отбележа, че рядко има само добри, или само лоши хора, и често комбинацията може да ни изненада. Отплеснах се.
Мисълта ми беше, че за героинята на Кейт нещата бяха ясни - тя живя кротко, спокойно, равномерно, но за героя на Файнс ми е мъчно. Цял живот съсипан, заради една жена, за която не знаеш какво да мислиш. И която продължаваш да обичаш. Гадно. И боли.
