сряда, 4 февруари 2009 г.

Обичам те

- Какво се казва на някого, когото обичаш?
- Еми...обичам те - каза той.
- Ами ако се уплаши?
- Тогава значи не е готов да го обичаш - каза той.
- И какво се прави тогава? -
Изчакваш го - каза той.
- Как така?
- Изчакваш го да стане готов- каза той.
- Ами ако не стане?
- "Ако" са три буквички, които поставени пред едно изречение променят всичко - каза той. - А какво му казваш тогава? Лъжеш ли го?
- Не, продължаваш да го обичаш - каза той.
- А какво се прави когато обичаш някого? Жените ли се?
- Не - каза той.
- А защо всички се женят?
- Защото не знаят какво е да обичаш - каза той.
- Кой знае?
- Ти знаеш - каза той.
- Защо?
- Защото обичаш някого - каза той.
- Защо така мислиш?
- Иначе нямаше да ме питаш - каза той.
- А какво правиш когато някой ти каже "обичам те"?
- Вярваш му - каза той.
- Защо?
- Ще разбереш когато някой ти каже "обичам те" - каза той.
- Защо мислиш, че не са ми казвали?
- Той не ти го е казвал - каза той.
- Аз кога съм го срещнала?
- Когато залеза и изгрева се сляха в едно - каза той.
- Как така?
- Ще разбереш когато някой ти каже "обичам те" - каза той.
- А какво правиш когато някой те попита "обичаш ли ме"?
- Нищо - каза той.
- Защо?
- Защото ако го обичаш той ще знае...и няма да има нужда да те пита - каза той.
- А защо всички все повтарят на другия "обичам те"?
- Защото не са сигурни - каза той.
- В какво?
- В любовта си - каза той.
- А какво става когато любовта свърши?
- Нищо - каза той.
- Защо?
- Защото тя не свършва - каза той.
- А защо всички се развеждат?
- Любовта и бракът нямат нищо общо - каза той.
- Ти всички отговори ли знаеш?
- Не - каза той.
- А как ми отговаряш?
- С голямото си желание - каза той.
- Знаеш ли какво?
- Да - каза той.
- Обичам те.
- Знам - свърши той.
... Не знам чий е този текст. Прати ми го една приятелка. Хареса ми как звучи.

На онези, които обичаме, най-малко умеем да го покажем. Искаме от тях да ни разбират, да ни прощават, защото ни обичат. И те го правят. Докато не се уморят или не ги нараним непоправимо и си кажат, че щом ги нараняваме, не ги заслужаваме. И не трябва да са с нас.

Искам някой да ме обича. Да е с мен, край мен, до мен. Да присъствам в сънищата му. И в плановете. За бъдещето или поне за вечерта. Да се смее с мен, когато съм щастлива, да ме прегръща често и без повод, да ме завива, когато се отвия. Да ме харесва такава, каквато съм. И да не очаква от мен невъзможни неща, защото и аз няма да ги очаквам от него.

4 коментара:

Анонимен каза...

Обичам те много, Деси!!!

димитър рибарски каза...

Деси,позволих си да те цитирам в моя блог,но главата не ми роди нищо подходящо за 14 февруари.Дано нямаш нищо против,но ме грабна този диалог
и не устоях....с поздрав!
http://edinman.blog.bg/viewpost.php?id=290089

Анонимен каза...

Деси, не зная дали слушаш такава музика, но те поздравявам с тази песен на "мистерията на българските гласове"!
http://www.youtube.com/watch?v=gdqjcW8u7Lw
Анелия

Desi каза...

Благодаря ти, Нели - харесвам и такава музика :)