Искам да ме изслушваш, без да ме съдиш.
Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш.
Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.
Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти да не ме задушава.
Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.
Искам да ме защитаваш без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш.
Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават.
Искам да ги приемеш, без да се опитваш да ги промениш.
Искам да знаеш ... че днес можеш да разчиташ на мен ...
Безусловно.
Кратко и ясно. Включва всичко онова, което ние, хората, рядко правим и прилагаме в отношенията си с родителите, приятелите, любимите.
Мислила съм си тези неща много пъти, не бях сядала да ги описвам. Казвах само, че за да твърдиш, че обичаш някого, трябва да знаеш и приемаш нещата, които не харесваш в него.
А горните е написал Хорхе Букай, аржентински писател и психотерапевт. Прочетох ги вчера в "Приказки за размисъл." Била най-продавана книга на издателство "Хермес" за миналата година или нещо подобно. Аз си я купих просто така - отворих я, хареса ми историята, която прочетох.
3 коментара:
Бе той хубаво го е написал всичко, ама с това повелително наклонение... ще си остане само с искането май.
Във втори том (на цената на първия, естествено) да пробва така:
Ще те слушам, без да те съдя.
Ще ти давам мнението си, но не съвет.
и т.н.
Впрочем горните глупости може да ги нареди и шестокласник, не е кой знае колко трудно. А хората, които наистина държат на тези неща (от първо лице, единствено число), обикновено не обсъждат темата много-много... още по-малко пък да искат, тропайки капризно с крак.
Искал... иска парите на заблудените хора Хорхе Букай.
въобще не съм съгласна. парите ги даваш или не ги даваш - това си е твой избор. правиш го, защото така ще се почувстваш по-добре. значи имаш нужда от това.
що се отнася до цитирания от мен текст - той се отнася до двамата участника във връзката. и точно защото хората рядко го обсъждат, по-трудно и го осмислят. някои не го осмислят въобще. затова е добре поне да го прочетат. може пък да им светне.
И какво - в крайна сметка имаме още един милионер, а животът на неговите чичатели - sans changement.
Публикуване на коментар