Исках да бъда красива. Не в собствените си очи, а в нечии. За да бъда видяна, разбрана, обичана. Рядко търсех красотата край себе си - в повечето случаи исках присъствие, чаках докосване. Нямам дефиниция за красотата или любовта. Не ги и търся. Понякога виждам красиви неща, друг път някой казва, че ме обича. Но май не искам да го чувам.
Студено ми е. Много.
4 коментара:
Много е трудно, когато пиеш кафе с един, вечеряш с друг, а почти през цялото време мислиш само за един! Както и да е...
Не не необходимо непременно да си красива, за да бъдеш видяна, разбрана, обичана. И още нещо - в три реда три пъти пишеш думичката "искам" - много е, ако питаш мен.
Поздравявам те с "What a wonderful world" на Луис Армстронг... или на "The Ramones", или на "Ministry" - която версия си избереш. Еднакво жизнерадостни и стоплящи са :)
Към коментар 2 :)
Да, може би има много искания в краткия ми текст, но между първото и второто има около 5 години, а между второто и третото - 6 или 7, поради което мисля, че не прекалявам :).
От друга страна, о, да. Искам много - искам да е като на кино - да се обичаме, да се оглеждаме в очите си, да се разбираме без думи, да не се чувстваме застрашени, да сме сигурни в себе си, но ... На 30 години съм, може да искам много неща, но знам, че нещата невинаги се подреждат както ги искаме. Затова все още се събуждам с мисълта, че не се знае какво ще ми донесе денят, но може би ще е хубаво :)
Р.S. Май предпочитам класиката на Луис Армстронг.
Студът също е начин на живот :) Снежната кралица. А ти си красива, стига да обичаш красотата. Поздрави с "Go down Mouses" и любимата ми "New Orleans Function" :)
Публикуване на коментар