Любим автор - Пат Конрой. Изящен стил - с образни сравнения и подходящи епитети. Обичайни теми - семейства, в които (не) всичко е наред, деца, израсли и (не) успели да преодолеят комплексите си, приятелство надмогнало годините и истините, казани на глас, нотка католицизъм.
Точно довърших книгата днес и попаднах на доста критично мнение за нея в сайта "Аз чета ... за вас и с вас."
Ако си чел предишните книги на Конрой, няма да се изненадаш от тази. Историята, макар и с нови действащи лица, е същата - раждаш се в семейство, в което не се чувстваш съвсем добре, нямаш приятели, докато един ден някаква зловеща случка не те сближи с други аутсайдери, израствате и имате своите бляскави мигове и затруднения, след което се налага да съберете още няколко парченца, за да завършите историята. Е, да, няма ги ярките образи и драматизмът от "Принцът на приливите," няма ги финесът и романтиката на "Блус в лятна нощ," но в днешното време на бърза литература това ми се струва нормално. Романът отговаря на новите тенденции - пише се по-накъсано, по-задъхано, по-набързо. Затова е толкова трудно да отличиш някоя книга сред многото. И се радваш, когато откриеш автор като Конрой.
1 коментар:
Пропускаш може би най-важната тема в книгите му - религията, по-точно - католицизмът :) А също и смъртта... Пожеланата смърт.
Публикуване на коментар