понеделник, 18 януари 2010 г.

Мечтателката от Остенде

Напоследък е трудно да откриеш разкази сред купищата многостранични романи. А на мен винаги са ми допадали. По-кратки са и е по-трудно да измислиш подобаващ финал, всичко трябва да е премерено.
Е.-Е. Шмит като име на автор въобще не ми вдъхваше доверие. Очаквах сухо и сиво писане, досадни фрази и лек назидателен тон. Незнайно защо реших, че ще има някакво сходство с Кафка. Е, няма. Долавям някаква прилика със стила на Стефан Цвайг, но без да се набляга толкова на вътрешния свят на героите. Описанията са по-скоро пестеливи и като цяло ритъмът е по-скоро бавен, но пък историите са измислени от човек с богата фантазия. Лекият ироничен завършек определено доставя удоволствие.
Препоръчвам.
П. С. И току що разбрах, че онзи моноспектакъл на Мариус Донкин - Господин Ибрахим и цветята на Корана - е всъщност по текст на въпросния Е.-Е.

Няма коментари: