вторник, 9 март 2010 г.

Да се завърнеш

в бащината къща, когато вечерта смирено гасне...
Всъщност никак не обичам Дебелянов, но думите му са звучали много по-отчетливо в главата ми от тези на повечето поети, изучавани в училище - по-мелодични и меланхолични са.
Нямам бащина къща, в която да се прибирам и скривам от света, но обичам да се завръщам ... у дома.

2 коментара:

Анонимен каза...

Ами завърни се бре Деси

Teo каза...

Дебелянов е страхотен