http://http://sovichka.blogspot.com/2010/03/blog-post.html - текст на Цвета Стоева, видян в Блогосферата на в. Дневник - надявам се да съм успяла да пусна линка. Че както стана ясно, не съм много грамотна технически.
Текстът ми прозвуча адски познато. Сякаш съм го чела отдавна, а всъщност публикацията е днешна. Може би защото тези дни разсъждавам по темата. Без да стигна до извод. Защото тези неща не идват само с размишленията, трябва си и малко опит. Горчив или не чак толкова.
Рядко съм крайна и не обичам обобщения от типа "Мъжете са свине/жените са кучки." Макар че когато съм ядосана, са на върха на езика ми. Но казвам "майната му" и продължавам нататък.
Няма рецепта. Тълкуването на знаците невинаги е еднозначно. Един чака сродната си душа и не спира да я търси, като не си губи времето с половинчати неща. Друг не вярва в това, че има само двама души в целия свят, абсолютно допълващи се, и след известно време си казва: "Този/тази ще е." Трети са имали (не)щастието от първия път да решат, че това е, което искат, и през целия си живот не усещат потребност да търсят нещо друго.
Истории разни - като тази на старите моми и ергените, на тайните връзки със семеен човек, на момиче, влюбено в мъж, който освен съпруга и деца, си има и любовница, на дългогодишна любовница, която всеки ден работи и обядва с любовника си, който вечер се прибира вкъщи и я оставя сама, на младеж, който не спира да се радва на различните момичета, които сутрин му казват "добро утро." Животът ни ги разказва непрекъснато, а ние се чудим коя е нашата сред тях, тя ли е истинската.
Не виждаме в бъдещето. Не знаем какво ще ни донесе изборът, който правим днес. Рискуваме с надеждата, че постъпваме правилно или просто се примиряваме, защото времето тече и остаряваме, а не е хубаво да сме сами.
Не е лесно. Никак не е лесно да създадеш отношения, които да прераснат във връзка, която да оцелее през годините. Едно време е било лесно - само най-смелите са дръзвали да нарушат реда и повелята на нравите и да загърбят избора, направен от родителите и средата им. Разбирате се, не се разбирате - обвързани сте доживот.
Сега можем всичко - да правим секс за една нощ, да имам куп неангажиращи връзки, преди да решим, че ще се женим, дълго да живеем заедно, за да преценим накъде вървят нещата... И пак не сме доволни. (В повечето случаи). И когато сме с някого, и се появят къща, роднини и деца, ни се стяга душата и лек уплах се появява за идващия ден. Често досадата избива в изневяра, за която си признаваме или не. Често разкъсваме старата връзка, защото устремно сме влезли в новата. Която след време се оказва същата. И така ...
Можем ли да го избегнем?! Не знам. Иска ми се да вярвам, че да. Но колко хора отрано опознават себе си дотолкова, че да са убедени в избора си и да са доволни. Да не се обръщат назад и да не разглеждат менюто отстрани...
Не ми трябва: 1. Висок. 2. Чернокос. 3. Красив. 4. С чувство за хумор. 5. Успял. 6. Вежлив. 7... Не ми трябва мъж, който да ме бележи, жигоса, промени така, че да не мога да се позная. Не ми трябва мъж, който няма да ме приема каквато съм и няма да ме уважава. Не искам да ме обуздават и превъзпитават, а да дават полет на фантазията ми. Не искам да ме спират, а да тичат с мен.
Трябва да си приличаме, но и в нещо различни, да се допълваме, но и да можем да спорим, да не се срамуваме, когато протягаме ръка, да не се извръщаме, когато ни е срам. Да можем да си кажем "извинявай," а следващия път просто да премълчим, вместо да избухнем яростно.
Не ми се събират парчетата след поредния "истински." Чакам сродната си душа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар