Сатурнова дупка

Много приятелки са ми казвали, че на 30-ия си рожден ден са плакали дълго и са се чувствали глупаво, без да има явна причина. Заради това, че преминават някаква невидима граница, заради това, че вече не са в графата "млади," заради първите бръчки.

Аз не плаках. Бях в добро настроение почти до края на вечерта. Пак дълго го мислих и организирах, правих списъци - с гости и за подаръци. Надявах се, че ще е нещо изключително, защото ставам на 30 - хубава годишнина, с която се ознаменува онази възраст на жената, в която тя е осъзната, чувства се добре в тялото си, знае какво иска от живота си (е, ориентировъчно :)).

...

След седмица ще стана на 31. И все по-често изпитвам онова усещане, че много неща са безвъзвратно отминали и няма да се върнат, затова се старая да убедя себе си, че придобитото самопознание ще ми помогне да се радвам на всяка неподправеност и приятна неочакваност в живота си.

Дано.