"Искрено ваш Шурик"

на Людмила Улицкая се оказа неочаквано забавно четиво. Или по-скоро аз направих такъв прочит на книгата, защото за разлика от "Медея и нейните деца," която започнах, но не успях да дочета, тя върви гладко и леко. Което малко ме изненада, защото авторката без съмнение много достоверно описва характери. Но в никакъв случай не досажда с протяжни описания и нетипични сравнения. В историята на Шурик - младеж, отгледан от майка си и възпитан от баба си, който не отказва помощ на жените, с които животът го среща, има всичко - приятелство, любов, цинизъм, лудост, примирение ... Поднесени с лека въпросителна нотка и малко ирония.

Морето пред мен

го няма. Вече. При сблъсъка ни преди време за момент извръщах глава от силно нахлулата и леко неприятна миризма. :)

Обичам слънцето и доброто настроение, което ни донася, чакам емоциите, които в повечето случаи не преживявам наистина. Е, мразя това, че пясъкът е навсякъде по мен, пък и трудно ще ме накарат да стана, за да посрещна изгрева или да съм някъде там, за да изпратя залеза и деня. От всички тъй наречени "романтики" най- се дразня на разходките по плажа.

Морето е огромно и неизмеримо с поглед. Привлича те и можеш да се взираш с часове - да мислиш или пък не. Да мечтаеш или пък не.

А има и дни, в които вълните са разбиват с такава бруталност в скалите, че те хваща страх, радваш се, че има къде да се приютиш и чакаш бурята да отмине. Надяваш се на нещо отвъд хоризонта. И така се появяват историите - твоите, на приятелите ти, на непознатите, седнали до теб на бара, на хазяите, на разпоредителите в лятното кино или на артистичните типове от магазините за автентични вехтории. Историите, в които търсиш и откриваш себе си. Историите, които преживяваш и премисляш. Историите, в които не искаш да повярваш и отричаш. Но които, подобно на морето и вълните, се разпростират, преливат една в друга, закачат се дружелюбно или се хапят бясно. Историите с начало и без край ...

"Мъже" на Цвета Стоева

Прочетох я вчера. А преди малко попаднах на тази статия http://www.azcheta.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1110:men&catid=3:review&Itemid=27. И ми се ще да споделя, че съм съгласна с някои от нещата, но не с всички.
Да, книгата няма да е интересна за мъжете - липсва интрига и има твърде много оценки и самооценки. Освен това са представени в изключително неблагоприятна светлина.
Да, "уроците" са най-завършената любовна история, защото в тях е описано всичко - и хубавото, и лошото.
Да, повечето жени ще открият себе си в поне една история.
Но книгата не е депресивна. Защото самоанализът и равносметката сме ги направили. И сме се оттласнали нагоре. Ласкаем се, че не сме единствените и че вече сме го преживели. И няма да ни се случи пак същото. Текстовете ни допадат, дори леко завиждаме на умението да се пише и нещата да се назовават с истинските им имена. А историите са точно за плажа, защото са увлекателни и се четат на един дъх. За 2-3 часа в горещия юлски следобед.
П. с. Само аз явно се дразня от прекомерната употреба на глагола "чукам" в небуквалния му смисъл.

Созопол - старият град

Много павета и неравности, тесни улички изтърколили се насам-натам, красиви къщи, пазещи своите тайни, и малки бурканчета със сладко от смокини ... Тераса, през която слънцето брутално нахлува в стаята и те събужда рано сутринта, тераса, на която пиеш кафето си на бавни глътки, тераса, на която просто гледаш морето, слушаш вълните и нищо друго няма значение, докато фарът отляво не ти намигне привечер.