Прочетох я вчера. А преди малко попаднах на тази статия http://www.azcheta.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1110:men&catid=3:review&Itemid=27. И ми се ще да споделя, че съм съгласна с някои от нещата, но не с всички.
Да, книгата няма да е интересна за мъжете - липсва интрига и има твърде много оценки и самооценки. Освен това са представени в изключително неблагоприятна светлина.
Да, "уроците" са най-завършената любовна история, защото в тях е описано всичко - и хубавото, и лошото.
Да, повечето жени ще открият себе си в поне една история.
Но книгата не е депресивна. Защото самоанализът и равносметката сме ги направили. И сме се оттласнали нагоре. Ласкаем се, че не сме единствените и че вече сме го преживели. И няма да ни се случи пак същото. Текстовете ни допадат, дори леко завиждаме на умението да се пише и нещата да се назовават с истинските им имена. А историите са точно за плажа, защото са увлекателни и се четат на един дъх. За 2-3 часа в горещия юлски следобед.
П. с. Само аз явно се дразня от прекомерната употреба на глагола "чукам" в небуквалния му смисъл.
1 коментар:
Не, не си се подразнила само ти :)
Публикуване на коментар