Банки, шоколади и часовници

Напоследък често се натъквам на хора, за които Швейцария е мечтаната страна и многото пари. "Искам да емигрирам и си харесах Швейцария, кажете къде да си търся работа" - това е обобщеният рефрен. И един ден за малко да отвърна с нещо подобно: "Е, как точно си я харесахте, като не знаете езика, не сте прочели нищо за нея, за хората и порядките?! Елементарно е, щом имате интернет и пишете тук, да потърсите, прочетете, да попитате някого за впечатления как е, как се живее, различно ли е от България." После си казах, нека не обезсърчавам хората и чинно написах с няколко думи някои по-конкретни обяснения. Но все нещо ми се върти из ума и не спира.

Да, Швейцария е прекрасна и изглежда такава каквато е снимана на пощенските картички - спретнати ниски блокчета и къщурки със или без липи отпред. Подредена, организирана, чиста и тиха, но и леко педантична и доста студена; различна като нрави и манталитет. 

Да, тук има много и големи банки, швейцарският франк е стабилна валута, да, шоколади и часовници има навсякъде, но все пак парите не растат по дърветата, глобяват те на мига, ако не паркираш  правилно, съседът може да се оплаче, че нарушаваш реда и да те изгонят от наетото жилище. И независимо че чужденците са се увеличили, не са много "отворени" към тях. 

Чужбина си е чужбина. Чужд си и си оставаш такъв, ако и да имаш хубава работа и прилични доходи и да можеш да общуваш по-свободно с колеги и съседи. Поздравяват те, разменяте някакви неутрални коментари, но не навлизате в по-личните неща. Не се сближавате така, че да си станете душеприказчици. Най-малкото - на дълъг изпитателен срок сте. 

Да, Швейцария е неизменно в класациите за добър живот, но и в тези за най-висок стандарт и скъп живот. Да, няма дупки по улиците и е много зелено, но и не е редно да вдигаш шум в часовете за почивка, не можеш да си пуснеш прахосмукачката в неделя, ако не живееш в отделна къща, боклукът се изхвърля в определени за това торби, които си купуваш, и други подобни. Да, набляга се на качеството, но за него плащаш съответната по-висока цена (е, братята китайци са попроменили малко пазара, и все пак).

С една дума, ако не си готов да се съобразиш и приемеш установения ред, това не е твоето място. Както не е и всяка друга чужда държава.

Here we are

Напоследък ми е трудно да отделя време за блога. Да, на мен, добре организираната жена, да, детето променя всичко, да, знаех го :). Има толкова много неща, които искам да кажа, минават и заминават, не успявам да ги запиша и най-вече защото около мен пърхат и драпат ръчички, малка уста мило бърбори "бубабу, тата-тата, мамамам" или пък съска според настроението на буболечката. И в главата ми остава само "какво ще яде, ще спи ли, кога смених пелената". Неизбежно е, когато си с детето непрекъснато. И е изтощително. Онова, извън съня и петте минути спокойствие, за които си мечтая, е подкрепата. От другите. Психологическата. Не ми е нужно да повтарям непрекъснато колко съм уморена, колко изглупяла се чувствам, колко съм изостанало от света наоколо и момичешките дреболии. Още по-малко очаквам някой да ми гледа детето. Обаче адски намразих да чувам :"ти я научи така...; не я учи така; не я свиквай ...; давай й еди какво си; как ще я отучиш?..." Достатъчен ми е поглед в стил " разбирам," а най-вече да не ми се споменава кой как не е спал, колко се е схванал и колко се е скапал. Поне един ден :).