Когато

майка ми ме подсеща по телефона, че наближада денят за прошка, аз я питам ще ми се обади ли да поиска такава. и тя се смее: " аз на теб ли... за всичките ми бръчки и бели коси"...
Така е. Аз прошка не съм й искала. Защото ми е близка, а най-близките ние нараняваме и после ни досрамява да признаем, че така е било по-лесно. Нараняваме ги и трудно прощаваме.
...
Гледам "Сблъсъци" - красив, жесток и правдив филм за (не)съвпаденията наоколо. За нас и вас, за камъчето, което обръща колата...

Простете ми за това, че искам да съм някой и да оставя следа; за това, че понякога прекалявам с иронията, остротите, мненията и съветите си; за моментите, в които забравям, че сме хора, грешим и сме тук за малко...

Простено да ви е...

Keшбол

За художествения превод на някои заглавия от кино афиша няма смисъл да отварям дума. След като в киното се оказа, че по технически причини не можем да гледаме "Мъже, които мразеха жени," напосоки взехме билети за "Кешбол." В залата влязох с леко свито сърце, но филмът се оказа лежерен и много приятен. Американски филм, но много премерен. И макар да не харесвам и разбирам бейзбола, се насладих на играта на Брад Пит и на Джона Хил. На моменти на екрана ми се привиждаше Робърт Редфорд - човек не може да избяга от всички клишета, но заслужените аплодисменти си остават за остарелия и може би помъдрелия Брад.
Оставаме себе си или се продаваме - има ли друг вариант?

Love is blindness...

За мен любима песен. Нямам конкретни спомени, които да ме настройват твърде лирично. Просто успешното за мен в музикално отношение съчетание - мелодия, текст, глас.

2012

С чаша кафе, изтегната на леглото в стая, огряна от януарското слънце... Не ми се правят равносметки точно сега. Само се надявам като всяко ново нещо 2012-та да е различна! И покрай многото пожелания, които направих и получих, ми хрумна, че в тях все пожелаваме нещо за себе си. Затова тук ще пожелая нещо на онези, които не познавам, ще пожелания нещо за околните...
Бъдете здрави, имайте вяра и добро настроение! Оглеждайте се спокойно в очите на околните и се радвайте на онова, което ви чака зад ъгъла. Не унивайте и дръжте своя път, обичайте - себе си, близките, приятелите, любимите... Бъдете позитивни!
Нека 2012-та бъде по-добра за онези, които имат нужда от това! Нека всеки усети у себе си желание и стремеж да постигне нещо, да надмогне битовизма, огорчението и озлоблението, което ни заобикаля!

"Август в Оклахома" в Народния театър

е постановка, подходяща за събота вечер, защото е леко дълга, но в никакъв случай досадна. С изключение на едно-две преигравания изпълнението бе страхотно. Категорично имам забележки по отношение на превода - твърде буквален и на места се губеше ефектът на репликите. Бойка Велкова, която не успях да харесам в "Трамвай желание" тук е фантастична. Невероятна. Посланието може би не е твърде категорично заявено, но не е нужно винаги да има подтекст. Животът е онова, което се случва, хората са или не са онези, за които ги мислим...
Гледайте!

Рапорт даден :)

корейска кухня и суши - ммммммм, не;
индийска, ливанска и мароканска кухня - ммммм, даа;
трилогията на Стиг Ларшон "Милениум" - три пъти да;
новото филмче на Уди Алън "Полунощ в Париж" - категорично да!

Въпреки цялото безумие и суета на делничното ежедневие човек трябва да намира време за малките си радости :)

Старая се да не казвам неща,

които не мисля или няма да направя. Очаквам същото от околните, но до момента си оставам само с очакване...