Купих си я онзи ден - последната преведена на български език книга на Харуки Мураками, последното ми литературно откритие. Не бих казала, че книгите му водят към някакви бурни душевни терзания и ни провокират да станем по-добри или да осмислим по някакъв начин живота си. Обаче изпълняват най-важното - доставят удоволствие. Защото четенето е преди всичко такова. Ни повече, ни по-малко. С което може би влизам в леко противоречие с факта, че повечето ми т. нар. любими или книги, без които не мога, не са оставили следа у мен. Напротив. И сега ги отварям, и препрочитам. Често откривам нови неща. Или ги обмислям по-внимателно или пък просто виждам нещата в друга светлина.
Харуки като че ли не става за препрочитане. Обаче така увлича (изключвам Дневникът на Птицата с пружината), че нямаш търпение да четеш ли, четеш... Не помня наскоро да съм изпитвала подобно усещане с друг автор.
Няма коментари:
Публикуване на коментар