Лятото преди мрака

Е, не. Тази седмица наистина беше посветена на културата - две театрални постановки, прочит на "сериозна книга..." Отдавна жадувам за книга, която да ме впечатли, не просто да ми хареса.

"Лятото преди мрака" на Дорис Лесинг отлежаваше поне няколко месеца на ъгловата етажерка, преди да посегна към нея и да не я оставя, докато не я прочета цялата.

Сюжетът не е много близък до мен на пръв поглед, но въпросите как минава животът ти, открил ли си радостта от живота, е добре да си ги задаваш своевременно, а не когато знаеш, че остава малко. Докато се обърнеш, вече е юни, кратко лято и е дошла Нова година, и така за мен вече 30 години.

С две думи, жена на възраст, отгледала четири деца, посветила се на мъжа, семейството, градината и къщата, изведнъж започва работа в международна организация. Връща си усещането за жена, проявява позабравеното умение да предизвика страст, възхита и желание в мъжките очи, тръгва на неорганизирано пътешествие с младеж, когото не познава, не устоява на испански вирус, среща момиче, неодобряващо живота й, и след известен размисъл се връща вкъщи.

Изданието е хубаво, с твърди корици, на "Летера," книгата върви леко, стилът е изчистен от досадни описания, думите са си на мястото, няма нищо излишно. За да илюстрирам, ще цитирам част от втория абзац, който всъщност ме заинтригува и накара да си купя книгата:

Размишляваше ли? Не, не бих казала. По-скоро се мъчеше да улови нещо, което се мяркаше в подсъзнанието й, да го извади наяве, за да може да го огледа и да го определи; напоследък все по-често "изпробваше" мисли и идеи, сякаш бяха конфекционни дрехи. Оставяше да се въртят на езика й думи и фрази, изтъркани като детски стихчета: защото за повратните мигове в човешкия живот обичаят е наложил съвсем стереотипни изрази. Е, да, първа любов! ... Трудно юношество ... Първородното ми дете ... Но аз бях влюбена! ... Бракът е компромис... Не съм вече тъй млада, както едно време ...