понеделник, 14 януари 2008 г.

малко тъга, малко горчивина се трупа у мен понякога

Тогава се появила лисицата.
- Добър ден. - казала лисицата.
- Добър ден - казал Малкият принц учтиво, като се обърнал, но никого не видял.
- Аз съм тук - казал гласът, - под ябълковото дърво.
- Кой си ти? - попитал Малкият принц, - мн си хубав.
- Аз съм лисица.
- Ела да си играеш с мен.
- Не мога да си играя с теб. Аз не съм опитомена.
- Какво значи "да опитомиш" ? ...Това е едно вече забравено нещо. То означава "да изградиш отношения"... ...За мен ти все още си едно малко момче, подобно на сто хиляди други малки момчета. И аз нямам нужда от теб. И ти също нямаш нужда от мен... Но ако ти ме опитомиш, ние ще си бъдем необходими. За мен ти ще станеш единствен на света. Аз ще бъда единствена на света... ...ако ти ме опитомиш, животът ми ще бъде като огрян от слънце. Ще разпознавам шум от стъпки, който ще бъде различен от всички други. Шумът от твоите стъпки като музика ще ме вика от дупките...Виждаш ли там житните ниви? Аз не ям хляб. Житните ниви нищо не ми напомнят. И това е тъжно. Но твоите коси са с цвят на злато. Ще бъде прекрасно, когато ме опитомиш! Златистото жито ще ми напомня за теб... ...Човек опознава само нещата, които е опитомил. Трябва да бъдеш мн търпелив...по-добре ще е да идваш в един и същи час...Колкото повече наближава часът, толкова по-щастлива ще бъда...
Така Малкият принц опитомил лисицата. Наближил часът на отпътуванего. - Сбогом!...Ето моята тайна, - казала лисицата. Можеш да виждаш единствено със сърцето си. Най-хубавото е невидимо за очите.
Все казвам, че не обичам книгата за Малкия принц.Можеш ли да обичаш книга заради няколко изречения от нея...може би да. А може ли и мен някой да опитоми така, както Малкият принц лисицата. Може ли и мен някой да види такава, каквато съм?! И да ме обикне, защото съм точно аз, а не някой друг...Без да ме критикува, без да сравнява силата на моите с тази на собствените си чувства...без да ме упреква за моите страхове, а вместо това да протегне ръка да ме погали и успокои.Да ме погледне в очите и аз да се видя цяла събрана там. И да няма вече страх, и да няма сълзи...Само обич, която не се страхува да бъде заявена пред света...

Няма коментари: